Честита Нова 2011 година!/Bonne année 2011 !

В последния ден на старата година бих искала да ви пожелая на първо място здраве, на вас и на любимите ви хора, а също така и много поводи за усмивки, любов и успехи във всички отношения през Новата година! Нека да е благосклонна към вас и да ви зарадва с късмет и сбъднати мечти, приятели!

Щастлива Нова година!

Блини/Blinis

По време на празниците в края на годината, домашната консумация на пушена и маринована сьомга значително се покачва. Във Франция обикновено пушената сьомга се сервира върху канапе от... руски блини, придружена от заквасена сметана, копър и лимон.

Верини със скариди, авокадо и розов грейпфрут/Verrines au crevettes, avocat et pomelos roses

Напоследък публикувах доста рецепти за десерти (което само по себе си е учудващо, тъй като сладкарството изобщо не е сред силните ми страни), затова ще поразредя тук-таме с неща от останалата част от менюто.

Честита Коледа/Joyeux Noël

Честита Коледа на всички! С пожелания за много светлина, любов и уют в домовете ви, празнично настроение, радост и късмет!
Весели празници!

Joyeux Noël, plein d'amour et de lumière, beaucoup de joie et bonheur!
Bonnes fêtes!

Бисквити с портокал и кардамон/Biscuits à l’orange et à la cardamone

От няколко години насам пробвам различни печива за Коледа – меденки, серия биксвити и някой по-солиден кейк (английски коледен кейк, щолен и подобни). С изключение на меденките, се старая всяка година да пробвам резлични рецепти. Тазгодишното ми откритие са бисквитките с портокал и кардамон – идеално съчетаващи коледния цитрусов вкус с леко острия и екзотичен кардамон. Рецептата е от сайта на Бон Апети, със съвсем малко модификации.

Обърнати тарталети с карамелизирани круши/Tartelettes Tatin aux poires caramélisées

Тази година закъснях (от хойкане, лол!) с коледните печива и направих всичко едва миналата седмица. Докато се намеря време да седна и да напиша и преведа съответните рецепти, пускам една по-скоро есенна (но може и да мине и за зимна) рецепта, която направих преди извeстно време и на която все не й идваше реда.

Колмар преди Коледа / Le Marché de Noël à Colmar

Колмар е град в източна Франция, близо до границата с Германия, в региона Елзас. Поради географската си близост с Гeрмания, както и поради историческите обстоятелства, при които Елзас в течение на годините е бил ту немска, ту френска територия, в много отношения регионът е смес от двете култури, сред които не на последно място, са коледните приготовления. В много градове от региона се организират традиционни коледни базари, където сред две глътки греяно вино човек може да се загледа в местните специалитети (вино, сладкиши, сирена, печива, гъби), коледни украси, осветените старинни къщи с видими греди, да срещне Дядо Коледа и дори св. Никола (ако е имал щастието, като нас, да бъде там навръх Никулден).

Крем супа от карфиол с къри и шафран/Velouté de chou-fleur au curry et safran

Май досега не съм споделяла тук слабостта, която питая към Гордън Рамзи – английски майстор-готвач, чийто ресторанти са наградени общо с 12 звезди от гида „Мишлен”. Харесвам стила и кухнята му изключително много и когато мога, гледам някои от телевизионните му предавания. Имам две негови готварски книги (засега..., лол!), от които приготвям понякога рецепти.

„Смърт от шоколад”/”Mort par le chocolat”

Преди две седмици Камбанката ни навърши шест години. На въпроса каква торта иска за събитието, първият отговор беше „Торта „Дъга” като миналата година”. Тъй като не знаех дали ще имам времето, уменията и търпението да докарам нещо подобно на кокосово-многоцветното разкошество на Ирина, попитах за алтернативно желание. Отговорът беше „Шоколадова! Ама много шоколадова!”. Няма проблем, имах рецепта в запас : „Death By Chocolate” („Смърт от шоколад”), торта без грам брашно, но с поне половин килограм шоколад вътре. Оказа се, че рецептата е горе-долу толкова времеемка, колкото и тортата „Дъга”, ако не и повече, лол! Приготвя се в продължение на два дни и изисква поне двучасово охлаждане в хладилник преди сервиране. Така че, не е от типа торти, които се приготвят набързо за гости на следобедно кафе. 

Маслените бисквитки на Елен/Les sablés d’Hélène

… Coloured by Technicolor

Колежката ми Елен е извор на страхотни рецепти за дребни сладки. Именно от нея взех рецептата за мадлени преди време. Днес е наред още една рецепта, която Елен има от своята баба – маслени бисквитки (sablés). В оригиналната рецепта бисквитките са безцветни и кръгли. Аз избрах да ги ароматизирам с вода от портокалов цвят и да ги оцветя (макар и доста силно, не прецених количеството, търсех пастелни цветове, лол!), но може да използвате и други аромати, например, ванилия или лимон и да ги оставите безцветни. Основната тънкост при работата с маслено тесто е, че трябва да се работи бързо и на студено, за да не залепва тестото.

Мус с кисело мляко, бял шоколад и зелен чай/Mousse au yaourt, chocolat blanc et thé vert matcha

Обещах няколко рецепти с чай матча, ето поредната. Трябваше ми лек десерт за гости и този се оказа наистина добра комбинация.

Чийзкейк с манго / Cheesecake à la mangue

С ужас установих, че от лятото насам не съм правила чийзкейк! Какъв пропуск! Трябваше да наваксам по най-бързия начин. Тъй като не обичам зимата (освен периода по Коледа) с късите дни и ранното стъмване, реших да направя един слънчев чийзкейк. Спрях се на един от предпочитаните ми плодове – мангото.

Macaroni and Cheese

... или домашните „жабешки бутчета по провансалски” бизнес класа

Когато бях в гимназията, в ръцете ми попадна книгата "Как да бъдеш чужденец" на Джордж Майкс (или по-правилното произнишение – Микеш) - унгарски журналист, установил се в Англия след края на Втората Световна война. Книгата е написана през 1946 година и в нея авторът описва различни страни на английските нрави и бит, с които се сблъсква при първите си стъпки на английска земя. Всички глави започват с "На континета така и така, в Англия - еди как си". Главата за храната гласи следното:  "На контитента хората имат храна. В Англия знаят как да се държат на масата". 

Слънчева награда

Не бях обръщала внимание на блога си близо десетина дни, покрай приключването на един проект в службата. Ежедневното десетчасово взиране в екрана изискваше своето и в края на деня не исках и да видя компютър. Ето защо останах изключително приятно изненадана, когато влизайки да наваксам пропуснатото и да проверя какво са сготвили „колежките” (лол!) видях че не една, ами три мои много любими блогърки са ми отредили награда!

Пепи (Храна за мойте канибали), Ина (Ossigeno), Мира (Малки неща), благодаря ви от сърце!

От своя страна, аз трябва да предам наградата на 12 блога, но тъй като повечето от автор(к)ите, на които бих искала да я предам, вече я имат, ще се огранича със следните, които са също толкова слънчеви и където с удоволствие се отбивам:

Ваня (Culinary With Ме)

Дина (Coffee Break)

Дани (Cooks-and-Bakes)

Лати (Мед и Мляко)

Сабина (Кулинарна магия)

Маги (Кулинарни мисли и разни други неща)

Макарони с чай матча и лимон/Macarons au thé matcha et citron

Това лято се престраших (крайно време беше, лол!) да си закупя една кутийка със зелен чай матча. Затова е възможно от време на време да публикувам рецепти на базата на тази светлозелена пудра със специфичен вкус. Идеята за комбинацията на зелен чай и лимон взех от рулото на Йоли. Чаят е в черупките, а ганашът с лимон – от книгата на Пиер Ерме « Macaron ». Според ПП това е най-сполучливата комбинация, която съм правила досега!

Пюре от тиква с песто/Purée de potiron au pesto

Включвам се в оранжево-тиквената вълна с още една рецепта. Този път идваща отвъд Атлантика. Видях я в едно предаване на Джада ди Лаурентис, майстор-готвач и една от най-популярните водещи на Food Network TV (и внучка на известния филмов продуцент). Рецептата е изключително лесна, а и е малко по-различна от традиционния тип гарнитура.

Пълнозърнеста кростата с тиквички/Galette aux courgettes et chèvre frais

Знам, че е по-скоро сезонът на тиквите, а не на тиквичките. Все пак реших да споделя една рецепта, която направих преди около 2 седмици, по време на краткото и слънчево циганско лято. Оригиналната рецепта е с рикота, но аз използвах прясно кремообразно козе сирене, за което мисля, че доста си върви с тиквички.

Шоколадов сладкиш с кестенов крем/Gâteau au chocolat et crème de marrons

Обикновено за събуждане с кафето гледам сутрешния блок на Франс 2, „Télématin”  („Телесутрин”). Той представлява кратки новини плюс времето на всеки половин час, а межди тях около петминутни рубрики на различни теми – здраве, кино, видео, нови технологии, книги, изложби, репортажи от съседни страни, спорт, преглед на печата и, разбира се, кулинария. Та, една съботна сутрин, в рубриката за готварство водещата Карин Тесандие приготви два лесни шоколадови сладкиша. Единият от тях ми допадна особено – влажен и мек сладкиш с шоколад и крем от кестени. Наскоро го приготвях за едно събиране с колежки и трохичка не остана. 

Пълнена тиква / Potimarron farci

Открих сезона на тиквите! С една дребна, кръгла и леко водниста оранжева тиква. Първоначално я бях купила за супа или ризото, но видях лепнато листче с рецепта за пълнена тиква, точно до лепенката с етикета. Изоставих идеята за супа и пробвах да я напълня.

Шоколадов десерт с вишни/Crème au chocolat et griottes

... или Честит НЕрожден ден

Преди около 3 години отворих тема с „любими” рецепти в готварския подфорум на БГ-Мамма, основно насочени към френската кухня. Не за друго, а защото ми беше леко омръзнало да срещам рецепти в нета за сос Бешамел с олио, дафинов лист и кисело мляко. Не че съм от най-изявените пуристи, но с някои неща шега не бива, лол! Известно време след това Пепика отвори тема, в която потребителките можеха да пускат снимки на ястията, приготвяни ежедневно вкъщи, тип „менюто днес в снимки”. По онова време бях улисана в ремонти и преместване в ново жилище и следях темите, без да публикувам. Престраших се да пусна едни ужасни от сегашната ми гледна точка снимки на говеждо по бургундски едва в 17-18 тема, лол! Горе-долу по същото време се сдобих и с що-годе прилична, макар и миниатюрна кухня и открих света на кулинарните блогове. 

Седмицата на вкуса / La semaine du gout

Напоследък нямам много време да гледам телевизия или да следя новините. Затова за малко да изпусна да ви разкажа за Седмицата на вкуса (La semaine du gout), която тече в момента – от 11 до 17 октомври. Добре, че прочетох прекрасния пост на Беа в блога La Tartine Gourmande, за да се подсетя.

Кръмпетс / Crumpets

„ – Проститутчици! Доналд, виж, имаме проститутчици за чая!

-  Питчици, поправи го Доналд.

- Това са кифлички – каза майка.”

Този доста ексцентричен диалог се развива в книгата на Джералд Даръл „Птици, животни и роднини”, описваща детските му години, прекарани на остров Корфу. С преводаческата бележка под линия, че става въпрос съответно за „strumpets”,  „crumpets”  и „scones”. Предполагам, няма нужда да представям английския зоолог, природозащтник и писател Джералд Даръл. Баща ми, който е неосъществен биолог по душа, беше купил навремето всички негови книги. Именно на книгите на Даръл дължа до голяма степен избора си на професия по-късно. Четях и препрочитах в захлас разказите му за Корфу, пътешествията в аржентинската папма на лов за броненосци или из африканския контитент в търсене на колобуси. По-късно научих, че със средствата спечелени от книгите и филмите си, е основал зоологическа градина за защитени видове, в която животните да се разхождат почти на свобода на остров с екзотичното име „Джърси”. Детското ми въображение не можеше да си представи такъв тип зоопарк.

Питка с печени зеленчуци/Pain aux légumes grillés

Тази идея я видях в един епизод от предаването на Джейми Оливър „Jamie’s Kitchen”. За съжаление, обаче, показаха само как приготвя тези питки, но не дадоха рецептата.А мен ме заинтересува. Питах и чичо Гугъл, но дори и той не успя да помогне в случая. Няма страшно, ще импровизирам! За основа използвах рецептата за хляб от сайта на Джейми Оливър, в която замених част от брашното с грис. И тъй като тук много трудно се сдобивам с печени тиквички, чушки и патладжани, за плънката ползвах един заамразен микс от тиквички и патладжани на грил, към които добавих печени чушки.

На гости / En visite

Днес съм на гости. В стилния и интересен блог LaMartinia, който е едно от местата, в които винаги се отбивам с удволствие. С Мария се „запознахме” виртуално покрай кулинарията в един известен български форум, където ми направи впечатление с красивите си снимки и вкусните предложения. Още си спомням как в захлас съзерцавах нейния вариант на говеждо по бургундски.

Затова се почувствах много поласкана, когато ме покани да разкажа малко повече за една от любимите ми кухни - индийската в нейния блог. Отзовах се с огромно удоволствие. 

Благодаря ти, Мария!

Шоколадови хлебчета / Pains au chocolat

 

„Tous les matins il achetait / son p’tit pain au chocolat...” В тази закачлива песен на Жо Дасен лирическият герой си купува всеки ден по едно шоколадово хлебче от близката хлебарница, без дори да удостои с поглед момичето зад щанда. А тя е хубавица и всички младежи от квартала са влюбени в нея. Но Тя, от своя страна, мечтае за лирическия герой. Лирическият герой, обаче, е късоглед и затова не може да види колко е красива Тя. Докато един ден момичето се усеща и купува на възлюбения си един чифт очила. Оженват се и живеят щастливо сред рояк дечица, късогледи като татко си и пълнещи джобовете си с шоколадови хлебчета.

Салата от праскови и розмарин / Salade de pêches et romarin

Вече е есен, затова ще побързам да пусна една последна лятна салата, преди да завали и задуха и да дойде време на рецептите с тиква и кестени. Рецептата е от летния извънреден брой на списание „Cuisine et vins de France”, с малки модификации. ПП ме накара да я правя три вечери подред.

Облачно с шоколад / Gâteau «Nuage au chocolat»

Оригиналното му име е „Chocolate cloud cake”, а аз доста се почудих как точно да го преведа – „Шоколадов облак”? „Шоколад с облак”? „Облак с шоколад”? „Облачно-щоколадов сладкиш”? Както и да се превежда, откакто го видях в едно предаване на Найджела Лоусън, мира нямах, докато не го приготвих. Много обичам такива сладкиши – наситено-шоколадови. Прилича на запечен шоколадов мус под облак разбита сметана. Идеалният сладкиш за мързелуване с чаша кафе и интересна книга. Жалко, че обикновено не се ограничавам само с едно парче, лол!

Гризини със зехтин и червен пипер / Gressins au paprika et huile d’olives

Като малка много обичах „циганска баница” – филия с олио, сол и червен пипер. Ако можеше и да е запечена и придружена с чаша сладък черен чай, беше вече истински лукс! Не бях правила, и съоттветно, похапвала от дъълго време. Но преди няколко дни се сетих за нея. Тъй като щяхме да имаме гости и бях решила да направя гризини за аперитива, реших да поразнообразя обичайната рецепта, която ползвам от година-две насам.

Керамичните фасади на Лисабон / Les façades en céramique de Lisbonne

 Тази година ваканцията ни беше в Португалия. По семейни причини ходим там веднъж на 3-4 години. Базовият лагер е в едно малко селце близо до испанката граница, откъдето е свекърва ми. В близко време ще разкажа и за селото. Тази година бяхме предвидили, освен обичайната програма, и няколко разтоварващи дни в Лисабон.

Капучино с нектарини и шам-фъстък / Cappuccino de nectarines au pistache

Една рецепта за нещо средно между питие и десерт, която не успях да пусна преди да замина в отпуска. Вече се върнах и докато напиша впечатленията от пътуването, ви предлагам нещо за оползотворяване на някоя и друга нектарина (или праскова). Изненадващо добра комбинация от нектарини и вода с аромат от портокалов цвят.

On the road again

Най-накрая дочаках заслужените ми с труд и пот на челото (по-скоро с пръстите на клавиатурата и мишката) 2 седмици отпуска. След малко поемам по пътя към село, където ме чакат ПП и Камбанката, да събера слънце и да наваксам със съня. И с разходките, и със снимките... Изобщо как ще ми стигнат само 10 дни?!

И понеже смятам да ви досадя и да разкажа за ваканцията като се върна, ето един малък жокер за една от следващите публикации през септември.

Ирландски палачинки с айрян/Pancakes irlandais au babeurre

Забелязала съм, че във всички американски сериали винаги в някоя от сериите, действието се развива на закуска, в която присъстват задължителните американски палачинки (пенкейкс, по нашенски, лол!). Години по-късно, когато открих интернет и се научих да готвя (горе-долу в такава последователност), намерих и пробвах доста рецепти за тях. Признавам, дори повече ми харесвато от тънките – правят се по-бързо и по-малко им висиш над печката, тъкмо като за мързели като мен! Преди известно време намерих и ирландския им вариант  – с buttermilk (което най-често съм го срещала преведено като „мътеница”).  Но все не ми оставаше време да пусна рецептата в блога. Тъй като е отпускарско време и почти не готвя, използвам случая да наваксам с няколко рецепти от списъка за публикуване. А за палачинките ме подсети наскоро и Даниела с чудесната рецепта в нейния блог. 

Наан / Naan

 Наан, печен на тиган / Naan cuit à la poêle

Преди време бях пуснала рецепта за индийския хляб наан в поевропейчения вариант с топено сирене. Тъй като тънкостта е основно при печенето и наличието (по-скоро липсата) на традиционната фурна „тандуур”, малко по-късно пробвах два сравнителни начина на печене – на фурна и тиган. Определено наанът опечен на горещ тиган се доблежава повече до вкуса на истинските. Смених и рецептата – пробвах тази от блога « Dinner With Julie » , която е по-скоро празничният вариант на обикновената рецепта, защото  е с яйце и мляко, вместо само с вода.

Печени кайсии с лавандула / Gratin d’abricots à la lavande

По време на сезона на кайсиите реших да изляза от редовните сладкиши и да опитам някоя нова рецепта. По принцип предпочитам кайсиите в натурален вид, неподложени на термична обработка, но от време на време се прежалвам и приготвям някой десерт. Долната рецепта е от сп. «Cuisine et Vins de France» (извънреден летен брой, 2010). Рецептата е за индивидуални порции, но ще стане и в една по-голяма тава, ако нямате подходящи индивидуални съдове. Лавандуловият цвят може да се замени със смлени бадеми.

Лимонада с манго / Limonade à la mangue

Трябваше да оползотворя и второто манго, което имах в наличност. Тъй като е лятно време, помислих за нещо разхлаждащо и не много трудоемко. Идеята за лимонада с манго е от блога Joylicious, но рецептата я промених, тъй като количеството захар в оригинала ми се видя неприлично много. Приготвянето ми отне 10 минути, охладждането - около за час и можах да седна на терасата под чадъра с чаша в едната ръка, книжка в другата и да тръпна в очакване за пореден път дали Елизабет и Мистър Дарси ще се оженят. За щастие отново го направиха!

Ласи с манго и шафран / Lassi à la mangue et au safran

Лека и разхлаждаща плодова напитка – индийският вариант на млечния шейк. Идеята за шафрана я взех от блога Streelus Tasty Travels, но може и да го пропуснете. Използвах и обезмаслено прясно и кисело мляко, за „олекотяване”.

Висша мода и японски сладкиши / Haute couture et pâtisseries japonaises

„Шанел даде свобода на жените. Ив Сен Лоран им даде власт” – Пиер Берже – 

Първият смокинг на Ив Сен Лоран - през 1966 и 2002 (по време на последното дефиле) © DR Fondation Pierre Bergé-Yves Saint Laurent / 

«Chanel a donné la liberté aux femmes. Yves Saint Laurent leur a donné le pouvoir » - Pierre Bergé 

Le premier smoking de Yves Saint Laurent en 1966 et 2002 lors du dernier défilé - © DR Fondation Pierre Bergé-Yves Saint Laurent

(Първо бих искала да направя няколко пояснения под линия... всъщност над линия. Предварително се извинявам за качеството на снимките в поста. Причината е, че ПП и Камбанката заминаха на село при баба и отнесоха със себе си „фотоапарата за възрастни”. Аз се оказах сама вкъщи със старата сапунерка. Горката, толкова е вече технически изостанала, че в момента има смартфони с апарати, чиято разделителна спобособност е двойно по-висока. На всичкото отгоре, не само, че почти съм забравила как се снима с нея, но по време на митарствата ми из Париж, батерията падна почти в началото. Аз предвидливо бях заредила резервната и също толкова непредвидливо, я бях забравила вкъщи. Има дни, в които боговете не снимките ме изоставят напълно... А сега по същество).

Провансалски тиан с козе сирене / Tian provençal au chèvre frais

Когато бях малка, никак не обичах патладжани. Кьополу, пържени патладжани, имамбаялда – не исках и да ги погледна. Пораснах и ти преоткрих. И започнах да ги изпробвам в най-различни рецепти. Тиан е провансалско ястие, най-често състоящо се от зеленчуци, печени в пръстен съд (тиан) дълго време на бавен огън. Дълго време са го пекли в изстиващите фурни на хлебарите. Тианът води началото си от една област-държава (Comtat Venaissin) на север от Авиньон, която дълго време е била папски анклав на територията на френското кралство.  По-късно навлиза в провансалската кухня. Най-популярният вид е със зеленчуци, но търсейки рецепта, установих, че може да има още и с риба, месо, сирене или сладки.

Le Tour de France 2010

Сигурно сте чували за Тур дьо Франс (велосипедната обиколка на Франция). През последните години нашумя основно с допинг-скандалите около състезателите. Тази година, за мое най-голямо учудване, мина без дори една положителна проба (май). Не съм запалена колоездачка, нито се интересувам особено от спорт (освен от фигурно пързаляне), но тази година имах основателна причина да се заинтересувам от него. Последният етап на тура (този, който свършва на Шанз-Елизе) тръгваше от нашия град в неделя. Градът ни цяла година живееше с нагласата за организирането му, а в самия ден беше блокиран за коли. Какво удоволствие е да се събудиш в неделя и под прозорците ти да пеят птички вместо камиони!

Не можех да пропусна да отразя това вълнуващо събитие, затова подбрах Камбанката и отидохме да погледаме какво точно се случва покрай тура. Снимките следват.

Чийзкейк с череши и маскарпоне / Cheesecake au cerises et mascarpone

Беше отново време за чийзкейк. Още повече, че сезонът на черешите беше в разгара си. Сега е моментът да си призная, че не знаех, че популярната френска песен „Времето на черешите” («Le temps de cerises»), написана през 1866 г. – тук в изпълнението на Силви Вартан – е изключително свързана с Парижката Комуна от 1871г. Човек се учи, докато е жив!

Награда / Prix

Днес с голямо закъснение и удоволствие видях, че Федора ми е посветила награда.
Благодаря ти много за вниманието и приятелския жест! Много, много ме зарадва!

От своя страна предавам с радост наградата на:
Мария
Милена
Дани
Краси

Je viens de m'aperceveoir que Fedora m'avait attribué un prix. Merci beaucoup, Fedora, pour l'attention et ce geste amical! Cela m'a fait énormement de plaisir.
A mon tour, je transmets ces pris à des blogs que j'apprécie beaucoup (tous en bulgare):
LaMartinia
Sweet Kingdom
Musique pour le temps libre
Magie et amour

Кулебяка със сьомга / Koulibiac de saumon

Рецептата я видях пак от едно кулинарно предаване на Гонтран Шерие (същият, който ме научи да правя кроасани). Записах си рецептата, защото ми се видя интересна. Около месец по-късно го видях предложен в стола на работа. И това ако не е съвпадение! За 12 години във Франция не бях срещала кулибяк, а ето че попадам на един малко след като съм намерила рецептата! Вече си беше живо подстрекателство!   

Молекулярна гастрономия I / Gastronomie moléculaire I

Синьо-бяло-червено или коксосов крем със спагети от кюрасо

Преди време споделих, че съм бивш имунолог, на когото от време на време липсва лабораторната работа. Всъщност, дадох си сметка, че започнах да готвя сериозно преди около 4 години, точно след като си смених професията и преминах изцяло от лабораторните мишки на компютърните. Един вид замених епруветките с тенджери, лол! Затова днес ще ви разкажа малко за молекулярната гастрономия.

Ягодов сладкиш II / Strawberry shortcake

Тъй като сезонът на ягодите продължаваше, пък и след като направих френския вариант на името на Ягодов сладкиш, повече от справедливо беше да направя и оригиналния  - маслени бисквитки със сметана и ягоди, или така наречените Strawberry shortcakes.

Ягодов сладкиш I / Charlotte aux fraises

Ягодова шарлота

„Ягодов сладкиш” е една от предпочитаните анимационни героини на Камбанката.  На мен не ми е сред любимките, защото филмчето ми се струва на моменти преливащо от твърде много добри чувства. Нека не бъда разбрана погрешно, не съм привърженик на идеята да пусна петгодишната си дъщеря да гледа хоръри и трилъри, но „световната шампионка по приятелство” (както рекламират филмчетата тук) на моменти ми идва прекалено. Но може би с възрастта съм забравила как да бъда дете и да живея в един прекрасен и защитен свят, какъвто се опитвам да осигуря на дъщеря ми. Както и да е, важното е, че на Камбанката й харесва.

Във Франция Ягодов сладкиш се казва ”Ягодова шарлота”. Тъй като е сезонът на ягодите (или, поне беше, когато правих рецептата, лол!), реших да направя една ягодова шарлота, тъкмо и да прилъжа любимата си дъщеря (която по принцип отказва сурови плозове и зеленчуци) да хапне поне малко „живи” ягоди.

Макарони с липа и лайм / Macarons au tilleul et citron vert

В нашият град има около 22 000 жители и сигурно поне толкова липи! Добре леко преувеличавам за количеството липи, но със сигурност са много, лол!  Можете да си представите какъв аромат се носи тези дни във въздуха.

Имах разделени белтъци във фризера и исках да пробвам дали стават на макарони. Затова се замислих дали не мога да включа малко липов цвят в крема. За зла беда, липите в града ги подкастрят редовно и дори с подскоци и моите метър и седемдесет не можех да стигна най-ниските клони да си набера липов цвят. Затова трябваше да мина на вариант Б – да използвам липов чай на пакетчета (на Липтън – с липа и лимон). Другото последствие от неспособността ми да стигна липовите клони беше, че нямах цветове за аранжировката на снимките! Това вече беше драматично! След като направих макароните и първата доза снимки, успях все пак да намеря едно дърво, натежало от цвят и лепкав сок, точно срещу работата ми, откъдето с протягане успях да откъсна 4-5 цветчета. Които са на снимката!

Кроасани / Croissants

Кроасанът (придружен от чаша кафе) дотолкова е станал символ на френската закуска, че понякога забравяме, че е австрийски по произхад. Според една от теориите, кроасанът води началото си от обсадата на Виена от османските войски през 1683 г. Командващият османската армия решил да  атакаува града тайно през нощта. Виенските хлебари, които вече били пред фурните, чули шума и успели да предупредят защитниците на града. В чест на тази победа били изобретени  кифличките (Hömchen)  във форма на полумесец. Легендата разказва, че във Франция кроасаните пристигнали заедно с Мария-Антоанета през втората половина на 18ти век. Със сигурност, обаче, официалното им влизане до Сена се води през 1838-1839 г, когато австрийският офицер, Аугуст Занг отваря виенска хлебарница в Париж и представя на широката публика kipferl (във формата на полумесеци). Между другото, кроасанът, както и всички подобни нему печива с многолистов и лек бриошов уклон особено популярни за закуска, на френски се наричат „viennoiseries” (в свободен превод „виенски неща”).

Чийзкейк с ревен / Cheesecake à la rhubarbe

Обещавам, това е последната ми рецепта с ревен! След нея минавам на друга вълна!

Крем с ревен / Crème à la rhubarbe

Крем с ревен и бадемово мляко

Донякъде „виновница” за този десерт е Лулу. Точно когато бях купила връзката ревен и се чудех какво да я правя, тя пусна в блога си рецепта за пастет и спомените за любимите детски книжки. С което ме директно ме изстреля поне 25 години назад – при Пипи, Карлсон, Роня и приятели. Тогава се сетих, че в една от книжките на Астрид Линдгрен (почти съм сигурна, че е "Пипи", но може и да бъркам) в един момент се споменаваше за крем от ревен. В детското ми съзнание не знам защо, си го представях като нещо бяло и леко тресящо се – като кисéлите в детската градина. Изобщо, нищо общо с кафявото пюре, къкрещо на печката, лол! Затова реших – ще се прави крем с ревен!

Пюре от ревен / Compote de rhubarbe

Купих си ревен. От години гледам тези червено-зеленикави стъбла по пазарите и не се престрашавах да купя и да ги приготвя. Бях опитвала тарта с ревен, кисело мляко с ревен, пюре от ревен и ягоди. Е, преди около 3 седмици в изблик на вдъхновение купих една връзка и започнах да се чудя какво да я правя. За начало приготвих пюре, което после вложих в крем и чийзкейк.

Макарони с кайсии и шам-фъстък / Macarons aux abricots et pistaches

... или френска срещу италианска целувка

Увод

Както вече знаете, аз съм дълбок почитател на макароните. Досега бях пробвала да ги правя по метода на „италианския” меренг, изискващ наличието на термосонда. От известно време, обаче, ме блазнеше идеята да пробвам да направя макарони по метода на „френския” меренг (особено гледайки тези в блоговете на Ирина и Тарталет), за да видя кои повече ще ми харесат и дали наистина разликата в резултата е съществена. Междувременно, попаднах и на подробното изследване на „френския” метод в блога "Not So Humble Pie". Това съвсем довърши изследователската ми душа и реших да не отлагам повече.

Ирландски соден хляб / Pain irlandais

След разходката ни из Дъблин, определено станах почитател на ирландската кухня... и особено на ирландския соден хляб. Долната рецепта е от сайта Epicurious с малки модификации. Тъй като не изисква време за втасване, е удачно решение в случай, ако се сетите като мен, че нямате хляб, а всички хлебарници наоколо са затворени. Хлябът е с чудесна твърда коричка и доста плътна среда. Запазва се доста добре за 2-3 дни. Много е вкусен, намазан с масло. Което води до проблема, че в неразумни количества бързо се трупва на ханша.

Ванилов мус с череши / Mousse à la vanille et aux cerises

Сигурно ви се е случвало някой ден да станете от леглото и всичко да ви върви наопаки. Миналият петък ми беше един от тях. Особено в кухнята, което беше доста критично, тъй като приготвях десерта за рождения си ден. Никога не се захващайте със сладкарство, когато сте притиснати от времето! Сметаната не се разби като хората, желатинът не стегна особено, та видът му доста се отличаваше от предварително замисления. Но пък вкусът компенсираше!